Търсене

обще житие

политики, управление и други неща

2025: Една одисея на Земята

През 2025 повече по половината население на земята ще живее в Азия, а Европа ще представлява само 1/16 от човечеството. Една трета от европейците ще са на възраст над 65 години. Около 4 милиарда човека на земята ще живеят в градове, като над милиард и половина от тях ще живеят в градски коптори. САЩ, Европа и Япония отдавна ще са загубили своята икономическа, научна и технологична мощ. Над 35% от богатството на света ще бъде съсредоточено Continue reading „2025: Една одисея на Земята“

Advertisements

Пред кризата на изчерпаните залежи от смисъл

В прекрасно слово за откриването на Лайпцигския панаир на книгата през март Георги Господинов говори за връзката между днешните кризи, личното ни преживяване и литературата. Прекрасен тескт, публикуван от в. Култура.

… Въпросът е, ако си живял в перманентна криза, като тази от последните 30 години, как ще усетиш поредната, за която говорим сега. За да имаш усещането за криза, което е и здравословно усещане, трябва да си пребивавал Continue reading „Пред кризата на изчерпаните залежи от смисъл“

Английските политики

Библиотеката на долната камара на английския парламент публикува преглед на институционалните и секторни реформи, които предстоят на страната. Без да влиза в дълбоки подробности, документът представя основните алтернативи, между които парламентът ще трябва да избира.

Демокрация по европейски

Лисабонският договор даде нова възможност за гражданско участие в ЕС. Гражданите на Европа ще могат  да налагат свои теми в дневния ред, в случай че успеят да привлекат поне един милион съмишленици от  значителен брой държави-членки.

Все още не е ясно кое е по-сложно в горната формула – изискването за участие на „значителен брой“ държави или предизвикателството за организиране на един милион подписа от тях. Изненадващо обаче тези дни вице-президентът на Европейската комисия Шевчович наложи и ново изискване – инициативата да звучи смислено на европейската Continue reading „Демокрация по европейски“

Абсурдът на власт*

Тези дни попаднах на прекрасен материал за Русия. Прекрасен, защото описва твърде добре нелепостите на руското общество и начинът, по който те се възпроизвеждат. Именно затова и тъжен. Да не говорим, че приликите с нашата мила страна твърде силно Continue reading „Абсурдът на власт*“

Как се гради национално чувство на отговорност и служба

Continue reading „Как се гради национално чувство на отговорност и служба“

За доброто управление на омбудсманската институция

Предлагам ви следния казус – главен секретар на държавна институция, участва в управителния съвет на политическа партия и се подвизава като учредител и управител на неправителствена организация (НПО). Последната пък се занимава с теми, които имат връзка с работата на държавната институция. Няма нужда да мислите много – чувството ви, че постовете са несъвместими е напълно основателно.

Ако все пак имате нужда от по-стабилни доводи, във ваша подкрепа идва Законът за държавния служител, чл.7, ал.1, т.5, според който не може да заема държавна служба лице, което заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия. Етичният кодекс за поведение на служителите пък казва, че дейността на служителите се осъществява при спазване принципите на законност, лоялност, честност, безпристрастност, политическа неутралност, отговорност и отчетност (Чл. 2, ал. 1).

Горният казус далеч не е измислен, а съвсем реален. И ако подозирате, че става дума за администрацията на Омбудсмана, оглавявана от Борислав Цеков също сте на прав път. Неправителствената организация, която (явно по съвместителство) Цеков управлява се нарича Институт за модерна политика и според Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност е създадена още през 2002 г. Институтът обаче не е счел за нужно да подава годишни отчети за дейността си, както изисква законът за НПО. Така, трудно можем да разберем как се е издържала организацията през годините, а още по-малко дали очевидният конфликт на интереси се е превърнал и в явна облага.

Същият институт издаде преди месец втория си доклад, в който прави анализ на работата на Народното събрание (НС). Така се оказва, че Цеков (който словоохотливо представя доклада по медиите) в качеството си на представител на гражданското общество критикува парламента и го обвинява в неефективност. В доклада четем също, че контролът на НС по спазването на гражданските права от страна на МВР е незадоволителен. Нахлупвайки другата си шапка, на главен секретар обаче, Цеков следва да отчита работата на администрацията си именно пред парламента. Това означава например да покаже какво е направила неговата институция за това МВР да спазва правата на гражданите. Забавно, нали.

Още по-забавно е, че Цеков отправя сериозни критики към правителството, които, без значение основателни или не, звучат като политическа атака. Да не забравим и факта, който Цеков далеч не прикрива – членството си в националния съвет на НДСВ. Подобни изяви поставят сериозно въпроса като как Цеков успява безпристрастно да изпълнява служебните си задължения, които по същество представляват контрол върху работата на изпълнителната власт или пук на местните органи, където НДСВ все още участва. Ако за Цеков тази личностна еквилибристика не е объркваща, то за публиката очевидно е трудно да следи преобразяването му. Например, Дарик радио ни съобщава: “ГЕРБ прави махленска политика, твърди представител на Омбудсмана”.

В горния казус личността на Борислав Цеков не е важна. Може би той е добър политик, добър администратор, юрист. Може би критиките, които отправя са основателни. В случая това не е важно. Важното е, че с поведението си той компрометира администрацията, за която работи и налива поредната капка на недоверие на обществото към държавата и нейните институции.

Най-стряскащото тук не е фактът, че Цеков прекрачва елементарни принципи на държавната служба и се явява ту като политик, ту като главен секретар, ту като представител на гражданското общество. Не е изненадващо и това, че началникът му, Гиньо Ганев, когото иначе наричат г-н Конституция, не вижда нищо притеснително в поведението на служителя си. Това, което най-много стряска е, че няма никаква обществена реакция; за никого този отявлен конфликт не поражда въпрос!

Често се питаме кога ще станем нормална държава. Отговорът е прост – когато започнем да се държим като нормални граждани, които държат институциите си отговорни. Когато изискваме хората на публични длъжности да се съобразяват не само със закона, но и с морала.

Предизвикателството на исляма

Мнозина коментират, че Европа е на път да предаде собствената си история и идентичност заради толерантността към исляма. Бърз пример са дискусите около решението на общинския съвет на Оксфорд преди година да ограничи публичните прояви по Коледа от уважение към другите религиозни групи в общината, както и около таз-годишния проект на закон в Англия за отмяната на коледните тържества въобще.

Наред с тези събития и в контекста на периодичните терористични заплахи, в Англия тече и друга дискусия – за ограничаването на религиозните училища, за да се спре разпространението на анти-западни идеи. Как обаче може да се сложи ограничение на идеите пита сп. Проспект в една много смислена критика на предложеното от политическия елит. Continue reading „Предизвикателството на исляма“

Заплахи за демокрацията

Цветан Тодоров пише през изминалата седмица в  Le Monde за заплахите пред демокрацията. Ето най-интересното:

Плурализмът може да играе ключова роля за доброто функциониране на демокрацията и да осигури необвързаността между политиката и икономиката…  Политическа автономия днес е подкопана, под натиск от няколко посоки. Глобализацията изважда субектите на икономическия живот извън контрола на местните правителства: на първо място, мултинационалната корпорация измества местната индустрия в една по-отворена страна. Continue reading „Заплахи за демокрацията“

Up ↑

%d bloggers like this: