ОИСР публикува ново изследване посветено на публичните изследователски институти. Проучването експериментира да излезе от стандарната методология на подобни анализи, основана на недотам ясни статистически данни. Изводите накратко:

  • макар абсолютната стойност на публичните разходи за изследвания и развойна дейност да са се увличили, техният дял от БВП на страните-членки на организацията значително е намалял;
  • обхватът на „сектора“ съществено се различава в различните страни – някои включват музеи, други не обхващат болниците, повечето нямат данни за не-правителствените институти;
  • изследoвателските институти прежививят сериозна трансформация по отношение на мисията си, фокуса на изследванията, които правят, начина на разпостранение на постиженията. Приложните изследвания се очертават като основен приоритет, а целта е да се подпомогне подуктивността на предприятията, развитието на обществото и на публичните политики;
  • организационната структура на институтите е преживяла съществена промяна през последното десетилетие – както по отношение на изследователските екипи, така и по отношение на управлението на самата изследователска дейност и на финансите. Що се отнася до ролята на правитеслвото, прегледът посочва, че връзката на изследованията с актуалните политически стратегии остава много силна. Все по-неясни обаче са начините, по които правителството може да влияе;
  • подходите за финансиране на институтите стават все по-гъвкави и основани на конкуретното начало. Човешкият ресурс си остава основният капитал на институтите. Индустриите все още участват доста спорадично във финансирането на изследвания на публични институти.

Цялото проучване можете да четете онлайн на тук.

Advertisements