Предлагам ви следния казус – главен секретар на държавна институция, участва в управителния съвет на политическа партия и се подвизава като учредител и управител на неправителствена организация (НПО). Последната пък се занимава с теми, които имат връзка с работата на държавната институция. Няма нужда да мислите много – чувството ви, че постовете са несъвместими е напълно основателно.

Ако все пак имате нужда от по-стабилни доводи, във ваша подкрепа идва Законът за държавния служител, чл.7, ал.1, т.5, според който не може да заема държавна служба лице, което заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия. Етичният кодекс за поведение на служителите пък казва, че дейността на служителите се осъществява при спазване принципите на законност, лоялност, честност, безпристрастност, политическа неутралност, отговорност и отчетност (Чл. 2, ал. 1).

Горният казус далеч не е измислен, а съвсем реален. И ако подозирате, че става дума за администрацията на Омбудсмана, оглавявана от Борислав Цеков също сте на прав път. Неправителствената организация, която (явно по съвместителство) Цеков управлява се нарича Институт за модерна политика и според Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност е създадена още през 2002 г. Институтът обаче не е счел за нужно да подава годишни отчети за дейността си, както изисква законът за НПО. Така, трудно можем да разберем как се е издържала организацията през годините, а още по-малко дали очевидният конфликт на интереси се е превърнал и в явна облага.

Същият институт издаде преди месец втория си доклад, в който прави анализ на работата на Народното събрание (НС). Така се оказва, че Цеков (който словоохотливо представя доклада по медиите) в качеството си на представител на гражданското общество критикува парламента и го обвинява в неефективност. В доклада четем също, че контролът на НС по спазването на гражданските права от страна на МВР е незадоволителен. Нахлупвайки другата си шапка, на главен секретар обаче, Цеков следва да отчита работата на администрацията си именно пред парламента. Това означава например да покаже какво е направила неговата институция за това МВР да спазва правата на гражданите. Забавно, нали.

Още по-забавно е, че Цеков отправя сериозни критики към правителството, които, без значение основателни или не, звучат като политическа атака. Да не забравим и факта, който Цеков далеч не прикрива – членството си в националния съвет на НДСВ. Подобни изяви поставят сериозно въпроса като как Цеков успява безпристрастно да изпълнява служебните си задължения, които по същество представляват контрол върху работата на изпълнителната власт или пук на местните органи, където НДСВ все още участва. Ако за Цеков тази личностна еквилибристика не е объркваща, то за публиката очевидно е трудно да следи преобразяването му. Например, Дарик радио ни съобщава: “ГЕРБ прави махленска политика, твърди представител на Омбудсмана”.

В горния казус личността на Борислав Цеков не е важна. Може би той е добър политик, добър администратор, юрист. Може би критиките, които отправя са основателни. В случая това не е важно. Важното е, че с поведението си той компрометира администрацията, за която работи и налива поредната капка на недоверие на обществото към държавата и нейните институции.

Най-стряскащото тук не е фактът, че Цеков прекрачва елементарни принципи на държавната служба и се явява ту като политик, ту като главен секретар, ту като представител на гражданското общество. Не е изненадващо и това, че началникът му, Гиньо Ганев, когото иначе наричат г-н Конституция, не вижда нищо притеснително в поведението на служителя си. Това, което най-много стряска е, че няма никаква обществена реакция; за никого този отявлен конфликт не поражда въпрос!

Често се питаме кога ще станем нормална държава. Отговорът е прост – когато започнем да се държим като нормални граждани, които държат институциите си отговорни. Когато изискваме хората на публични длъжности да се съобразяват не само със закона, но и с морала.

Advertisements