Мнозина коментират, че Европа е на път да предаде собствената си история и идентичност заради толерантността към исляма. Бърз пример са дискусите около решението на общинския съвет на Оксфорд преди година да ограничи публичните прояви по Коледа от уважение към другите религиозни групи в общината, както и около таз-годишния проект на закон в Англия за отмяната на коледните тържества въобще.

Наред с тези събития и в контекста на периодичните терористични заплахи, в Англия тече и друга дискусия – за ограничаването на религиозните училища, за да се спре разпространението на анти-западни идеи. Как обаче може да се сложи ограничение на идеите пита сп. Проспект в една много смислена критика на предложеното от политическия елит. Очевидно е, че решението не е нито в забраната на християнските празници, нито в забраната на ислямските религиозни и културни инициативи. Колкото повече европейските политици залагат на противопоставянето, толкова повече протипоставяне ще жънат. Европа има твърде богата история и опит както в противоспоставянето, така и в интеграцията, за да допусне така лесно залитането по плоски, популистични политически решения. Колкото по-бързо се опитаме да разберем случващото се, толкова по-лесно ще намерим и верния път към съвместно зачитане и мирно съжителство.

На първо място, проблемът на исляма не е със запада, а със самия него. Агресията на исляма е много повече от протипоставяне на религиозна, ценността, ако щете цивилизационна основа. Това, което виждаме е агонистичната схватка на един традиоционен (средновековен) начин на живот със собствения му опит да се развие в синхрон със съвременността. Случващото се в Иран е ярко свидетелство за тази агонистична борба, която рано или късно ще стигне до своя предизвестен край.

Измислянето на външен враг е стар трик на тоталиратното управление. Чрез него се мобилират вътрешните сили и се парират всякакви опити за вътрешна опозиция, защото тя се разглежда като предателство. Така в опита си да запази своите традиционни черти, този начин на живот намира като естествен враг запада – и заради историческите зависимости от него, и заради религиозните различия, и заради богатството на западните общества, и заради истеричния си страх от загуба на своята идентичност.

Ето защо, второто ми твърдение е, че проблемът на запада далеч не в толерантността към една религия. Питали ли сте например защо голяма част от участващите в терористичните мрежи са хора, получили образование (често дори израстнали) на запад. Защо точно тези, които се очаква да са най-силните привърженици на западния начин на живот са първите, които му се противопоставят? Подобен паралел може да звучи на пръв поглед неуместно, но вероятно причината е подобна на тази поради, която например голяма част от интелигенцията у нас се е увличала по комунистическите идеи – а именно, проумяването на социалната несправедливост.

Въпреки множеството постижения на западната цивилизация – зачитането на индивида, защитата на човешките и гражданските права, невижданото в човешката история покачване на жизнения стандарт след Втората световна война, различните инструменти за солидарно разпределение на публичните средства – социалното неравенство и изолация си остава сериозен, неразрешен проблем дори и за запада. Още повече, че сред тези, които са изложени на най-голям риск от бедност и в западните общества са именно мюсюлманските общности. Комбиницията с тъпчивия вкус от зле прикритото самодоволство на запада и подозрението му към исляма води до лесно запалима смес.

Проблемите са известни, решенията до голяма степен също. Бедността ражда бедност и социална изолация; социалната изолация на цели общности предизвиква рано или късно легитимността на упралението. Единственият път напред е образование, което дава по-добри шансове за реализация и интеграция. Изграждането на културни мостове е много по-деликатната и сложна сфера, в която роля имат не само политиците, но цялото общество. Питали ли сте се например как изглежда еманципацията на една мюсюлманска жена? Всъщност не по-малко драматично от тази на едно младо момиче от партихално семейство, което иска да излезе от затворения свят на семейството си.

Гениалността на европейския проект през 1949 е в загърбването на „ние“ и „те“ в името на общото бъдеще. Въпреки разрушенията, въпреки милионите жертви, въпреки вековното противоставяне на църкви, държави, войски, култури. Ето защо предизвикателството на исляма пред Европа е тя да погледне отново отвъд противопоставянето на „ние“ и „те“, отвъд първосигналното усещане за заплаха и страх, отвъд лесно печелещите подкрепа лозунги за забрани и ограничения. Поставянето на граници отдавна е стнало невъзможно, защото искаме ли или не, поне на европейска теротирия отдавна съществува повече „ние“, отколкото „ние“ и „те“.

Advertisements