Цветан Тодоров пише през изминалата седмица в  Le Monde за заплахите пред демокрацията. Ето най-интересното:

Плурализмът може да играе ключова роля за доброто функциониране на демокрацията и да осигури необвързаността между политиката и икономиката…  Политическа автономия днес е подкопана, под натиск от няколко посоки. Глобализацията изважда субектите на икономическия живот извън контрола на местните правителства: на първо място, мултинационалната корпорация измества местната индустрия в една по-отворена страна.

…ултра-либералната идеология вече не оставя място за политически действия. Тази идеология наистина трябва да се различава от класическата либерална мисъл… Макар и да зачита плурализма на силите и принципите в една страна, ултра-либерализмът е монизъм, който подкрепя подчиняването на обществото на една единствена сила – неограничения пазар…

На теория, нашите институции остават верни на демократичните принципи; на практика, те се трансформират в проста фасада на една абсолютна и персонализирана власт… Демокрацията се основава на един деликатен баланс между отделните компоненти на обществото; в този момент, много признаци показват, че този баланс е в опасност.

Факт е, че държавата и демократичното управление, такива каквито ги познаваме преживяват дълбока трансформация. Проблемът струва ми се не е в самия преход към пост-пост-модернизъм, а в опасността по пътя да забравим основните принципи и идеали, които очаквахме да станат безалтернативни след „края на историята„.

Advertisements