В динамично развиващото се ежедневие въпросите на сексуалната ориентация изглеждат някак второстенни и гранични. Тази седмица ми попадна статия, която поставя нeобичаен  фокус. Къде е пресечната точка между транссексуалността и равенството между половете? Може ли смяната на пола да бъде основание да се „прехвърлят“ права/ограничения за конкретен пол? Особено, когато става дума за осигуряване на психологическа подкрепа и защита в случаи на домашно насилие, изнасилвания и т.н. Къде изобщо защитата на човешките права преминава границата на здравия разум? Освен купчината щекотливи въпроси, много ми допадна тезата на авторката, че крайните реакции и действия всъщност са предизвикани от предрасъдъците на обществото, което не оставя нормално жизнено пространство на хората, чувстващи се различни. Вместо да се опитваме да създаваме търпимост, често отиваме в друга крайност и в престараването си да защитаваме човешките права стигаме до позиции, които ги изчерват от смисъл (доктори, подкрепящи желанието на свои пациенти, страдащи от психично разтройство, да ампутират крайниците си?!?).

Advertisements