В октомврийския брой на Prospect magazine Иван Кръстев прави интересен коментар на надигащия се популизъм  в източноевропейските държави и недоволството към политиците на фона на неоспоримите процеси на демократизация, пазарна икономика и реално членство в ЕС. Основната теза на Иван Кръстев е, че масовото неудовлетворение се дължи на загубените механизми на влияние, които бяха относително равно разпределени по време на социализма*.

Неслучайно според проучванията за едва 15-20% от българите преходът е донесъл положителна промяна от гледна точка на доходи, социална мобилност и потребление. Едва 5% се виждат като печеливши от прехода. Това са всъщност бившите соц-елити, които преди прехода, а и след него имаха непосредствен достъп до основните ресурси – образование и опит за начина, по който оперира пазарното общество. Ето защо, Иван Кръстев нарича прехода от 1989 „освобождаване на стария елит от страха, вината, идеологията, оковите на общността, националната лоялност, дори от нуждата да управляваш“. Несъмнено статията си заслужава четенето, макар че оставя лек привкус на конспиративизъм и не загатва оттук накъде.

––––
* Това, което Огнян Минчев нарича размяна на дефицити – зарзаватчията „урежда“ лекаря с най-хубавите чушки срещу, което последния го „урежда“ с рецепта за по-специални лекарства.  Ако сте позабравили това време или пък не сте го живели, пуснете си например Баш-майсторът на море.

Advertisements