От години ИПИ се опитва да формира мнение (за дебат трудно може да се говори, просто защото уви за дебат са нужни поне двама) за ефективния размер на нашата държава. В началото на август ИПИ ни представи поредната си публикация по темата.

Четенето на въпросния материал обаче натрапчиво повдига един въпрос, а именно – каква е целта му. Най-очевиден е отговорът – за да ни докаже, че няма държава в света, която да ограничи правителството си до онзи иконометрично калкулиран размер, който би максимизирал икономическия растеж. До подобно заключение могат да ни доведат неколкократните предупреждения, че дори развитите икономики в света надвишават сериозно този калкулиран размер и изобщо малцина се доближават до него. Натам сочат и прилежно описаните ограничения на използваната методология, дължащи се липса на изчерпателни статистически данни. При това положение, наистина остава да гадаем какво цели ИПИ с това упражнение.

Без да поставяме под съмнение добрите им намерения си заслужава да отбележим някои ключови проблеми при въпросното начинание, които остават извън погледа на ИПИ.

Темата за размера на държавата не е нова. Тя бе особено актуална през 80-те и 90-те години, когато развитите държави бяха изправени пред необходимостта да намаляват публичните си разходи и предприеха няколко вълни от приватизация, структурни и административни реформи. Неуспехът на различни световни организации да създадат общоприемливо виждане по въпроса и система за мониторинг се дължи до голяма степен на ограниченията идващи от тясно икономическия подход към изследователския въпрос.

От методологическа гледна точка е неоправдано слагането под общ знаменател на държави с различна структура на управление и уредба на държавните финанси; с различен обхват на публичния сектор и начин на финансирането му; с различен обхват (и похвати) на държавна намеса в икономическите сектори.

Сериозни концептуални затруднения са свързани и с класификацирането на държавните функции (който се е опитвал да ползва на класификацията на ОИСР е наясно с кардиналните затруднения пред достоверното й прилагане), както и чисто “технически” затруднения свързани със специфичния начин на осчетоводяване на разходи в държавния бюджет на всяка страна.

Тези въпроси се оказват сериозна пречка за създаването на обща, кохерентна база данни на правителствените разходи. Макар в повечето случи икономическите изчисленията да се базират върху на пръв поглед “нечувствителни” цифри за държавните приходи и разходи спрямо БВП, горните важни характеристики на съдържанието на изследвания обект неминуемо водят до изкривяване, което прави безсмислени направените калкулации.

Един достоверен анализ би изисквал групиране на държавите спрямо набор от характеристики – както политически, така и икономически. Изобщо, неуместно е подобен анализ да се основава единствено на икономитерични подходи, а по-скоро би следвало да има интердисциплинарен характер. Това би дало възможност за по-детайлно изследване на връзката между размера на държавата и икономическия растеж. Не на последно място би позволило формулирането на прескриптивни концепции за необходимите реформи за по-висока ефективност на държавното управление в по-широк аспект.

Друг интересен методологически въпрос е как е възможно да се разглежда периодът от 60-те – 70-те години до днес като едно цяло, при положение че всяко десетилетие носи своите специфики – както по отношение на темпа икономически растеж, така и по отношение на реалното съотношение между частен и публичен сектор. Икономическото и политическо развитие следва да се вземе предвид при подобен анализ. Такъв преглед би показал също отклоненията дължащи се на “външни” икономически фактори.

Ако в изследването се включат данните от 2008 и 2009 вероятно ще се видят скандални отклонения от модела заради огромните разходи на развитите държави в ответ на финансовата и икономическа криза. Всички американски икономисти обаче са единодушни е едно – спасението от кризата не е е рязане на разходите, а обратно в експанзия на държавните разходи с цел стимулиране на потреблението и ограничаване на рецесията.

И тогава отново стигаме до началния въпрос – какво целят да ни докажат ИПИ с иначе впечатляващата дузина от формули, икономически теории и закони. Може би тук следва да се върнем към един много по-важен въпрос – каква е ролята на държавата днес и следва ли тя да бъде определяна единствено от икономическата рационалност. Отвъд океана отдавна имат някои отговори по този въпрос…

Advertisements