Отношението ни към Русия и към Запада винаги е в обратна пропорционалност (независимо от това, в коя посока върви симпатията и в коя подозрението). Вероятно има много обяснения за неспособността ни да градим тези отношения на рационална основа. Едно много смислено виждане по въпроса ни предлага Бойко Пенчев.

Ето накратко и тезата:

Яростното българско русофилство е рожба преди всичко на антизападната и особено на антиамериканската нагласа. Това е старата съпротива на недоразвитото срещу модерното, на периферията срещу метрополията. На неразчленения колективитет срещу индивидуализма и присъщата му персонална отговорност.

…  Западът винаги е обозначавал онзи полюс на прогреса, спрямо който ние сме изостанали. „Европейци сме, ама все не сме дотам“, както казва Алеко. Затова образът на Запада винаги носи в себе си един скрит императив – вие трябва да се промените, ако искате да станете като нас…

Русия е образ с точно обратна функция. Русия ни приема такива, каквито сме, не иска да ни променя, за нея сме си „хорошие ребята“. Или поне така си мислим. Русофилството е израз на желанието ни да си останем същите…

Advertisements