clipped from www.mediapool.bg
Аз престанах да се надявам още през 1993 г. До 1993-та все още имаше надежда, че ще има процес срещу престъпленията на комунистическия режим, имаше шанс да бъде осъдена комунистическата система.Това щеше да е гаранция за понататъшната демократизация на страната. Мнозина го определят като реваншизъм, но не става дума за реваншизъм. В Русия това даже беше практически невъзможно, защото основните виновници за катастрофата и за най-големите комунистически престъпления, вече отдавна бяха измрели. Но имаше нужда от оздравителен процес. Това беше важно. Обществото трябваше да разбере в какво е участвало…
Мисля, че на Запад силно подценяват опасността от Русия. Те всъщност никога не са разбирали в какво точно се състои тази опасност. По време на Студената война имаше страх единствено от военния потенциал на СССР и с това измерваха опасността. Западът изобщо не разбираше, че опасността от съветската система не беше във военната сила, а в способността да прониква по целия свят, да пропълзява и да се възпроизвежда, да се пресъздава в обществата наоколо. В това беше истинската опасност, но дори в ония години западните правителства изобщо не разбираха с какво си имат работа. А сега още по-малко разбират, защото след 1991 година решиха, че в Русия вече се е установила демокрацията и готово. Затова Западът сега съвсем се разоръжи, във всякакъв смисъл: и в морален, и в политически, и във военен. А в момента поради високите цени на петрола все по-нарастващото влияние на Русия, тази опасност се удвои. Сега те разполагат с това, което нямаха нито Сталин, нито Брежнев, нито Андропов, нито Горбачов: пари. Разбирате ли, сега те имат икономически лостове за оказване на натиск, нещо, което никога преди не са имали. И от които ще се опитат да се възползват.
…историята играе своята роля. В Русия, и това е безспорен факт, никога не е имало демокрация. Властта, основана на насилие, е нестабилна, рано или късно рухва. В Русия никога не е имало сериозна, стабилна държавност и това е основен проблем. Затова всяка криза води до разпад. Щом се зададе криза и започва разпад. През 19 век има някакви наченки на самоуправление, макар и нищожни, но вече е късно. Появяват се болшевиките и унищожават всичко. Сега започнаха някакви плахи демократични промени, върнаха се чекистите на власт и съсипаха и това. И пак имаме властници, а не управляващи. Властта е само по вертикала. Затова и в Русия няма граждани, има поданици.
blog it
Advertisements