Интересът ми към политиката и управлението е от край време. За мен те са повече кауза, отколото просто професия. От поколението съм, което порастна с края на социализма и вероятно затова разговорите за обществени неща, са ми важни. Публичните дискусии за политиката и управлението у нас обаче често силно ме омерзяват. Най-вече с това, че са повърхности, неграмотни и не отиват по-далеч от зле-прикрита симпатия към дадена партия. Поразява ме фактът, че у нас хората все по-малко се интересуват от това, което се случва по света, освен ако не е някой скандал, още по-добре, ако е с жълта окраска. Твърди се, че политиката е мръсна работа и по-добре да се стои надалеч. Особено в България политиците сякаш имат за цел да дават постоянно примери в подкрепа на такова виждане. Този блог се основава на различна представа:

Политиката е необходимост и колкото по-бързо приемем този факт, толкова по-добре за нас. Иначе политиката нахълтва в дома ни през новините по телевизията, през сметките за парно и ток, през шума от съседите, които няма кой да озъпти, през боклука на улицата, през скапаните стоки, които купуваме на висока цена, през несигурността в работата, през кофти училището на децата, през изчезналата гора на мястото, на която растат крещящи хотели… Политиката е постоянно в дома ни и колкото повече отказваме да приемем нейното присъствие, толкова по-малко са възможностите ни да въздействаме върху нея. Толкова по-безпомощни и нещастни се чувстваме.

Политиката е игра. Не игра на котка и мишка, а просто игра с много участници. Целта на играта да е спечели най-убедителната визия за света и за начина, по който той трябва да се случва. Политическата игра има своите правила, но отвъд тях всеки играч трябва да има своя стратегия за това как да използва правилата. Политическите стратегии изискват креативност, комбинативност, нестандартно мислене. Иска се опит, морал, усет за баланса между компромисите, които могат да бъдат направени и онези, от които ще загубим пътя си. Именно когато правилата се заобикалят в името на дребни, частни интереси идва усещането ни, че политиката е мръсна игра. Но в същото време креативността и умението да се намерят решения, от които печелят повече социални групи правят политиката наистина красива игра.

Ето затова реших да направя този блог. Не за да запълвам дупката или да налагам мнение, а като начин за споделяне.