From a forum

“Politics is the art of the possible”

Проучване, посветено на изследователските организации

ОИСР публикува ново изследване посветено на публичните изследователски институти. Проучването експериментира да излезе от стандарната методология на подобни анализи, основана на недотам ясни статистически данни. Изводите накратко:

• макар абсолютната стойност на публичните разходи за изследвания и развойна дейност да са се увличили, техният дял от БВП на страните-членки на организацията значително е намалял;
• обхватът на “сектора” съществено се различава в различните страни – някои включват музеи, други не обхващат болниците, повечето нямат данни за не-правителствените институти;
• изследoвателските институти прежививят сериозна трансформация по отношение на мисията си, фокуса на изследванията, които правят, начина на разпостранение на постиженията. Приложните изследвания се очертават като основен приоритет, а целта е да се подпомогне подуктивността на предприятията, развитието на обществото и на публичните политики;
• организационната структура на институтите е преживяла съществена промяна през последното десетилетие – както по отношение на изследователските екипи, така и по отношение на управлението на самата изследователска дейност и на финансите. Що се отнася до ролята на правитеслвото, прегледът посочва, че връзката на изследованията с актуалните политически стратегии остава много силна. Все по-неясни обаче са начините, по които правителството може да влияе;
• подходите за финансиране на институтите стават все по-гъвкави и основани на конкуретното начало. Човешкият ресурс си остава основният капитал на институтите. Индустриите все още участват доста спорадично във финансирането на изследвания на публични институти.

Цялото проучване можете да четете онлайн на тук.

Siri Hustvedt

Reality isn’t a problem, the problem is how we perceive it

Войната на таралежите

Мъжът има винаги право
той сам си е майка, баща
и може спокойно да прави
цял куп забранени неща.

Не можеш му кажеш – “Я стига!
След гостите кой ще мете?”
Мъжът може истински тигър
да купи на свойто дете.

Какъв ли ще стана ме питат?
със сигурност още не знам,
обаче едно предпочитам,
да стана, да стана голям.

Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви – язък!

Къде ми е класната стая,
къде е коравия чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече – амин!

Пр: А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели
не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря нали?
Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам уви.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти
дали пък не са ми сърдити
че съм ги отрекъл почти?

Пр: А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели
не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря нали?

щом той ме повтаря дали?

Winston Churchill

The longer you can look back, the farther you can look forward.

Ден като всички останали

10 ноември. На пръв поглед ден като всички останали. Вероятно в новата ни история има други дати, които са формирали в много по-голяма степен животът ни, такъв какъвто е днес. И все пак 10 ноември 1989 е дата, която искам да си припомням. Тъй като липсата на памет е най-тежкия недъг.

Всъщност в моята лична история самият 10-ти се губи. Помня обаче 11 ноември. Беше събота, последният учебен ден от седмицата. Рано сутринта имахме час по физика. Един от съучениците ни връхлетя с още топлия брой на “Работническо дело” и възклицанието “Свалиха Тошо!”. Никой друг не беше разбрал новината и часът премина в дискусии как е възможно това; не е ли някаква гадна шега. И макар мнозина и до днес да спорят, че 10 ноември е бил режисиран, все пак това е денят, който даде старт на промяната. Бавна и тежка промяна. Жалко е, че рядко си даваме сметка за същината й и за това колко много в действителност имаме днес.

Помня ’87, когато със семейството ми излизахме за първи път от Бъглария. Беше знаменателно събитие – смесица от копнеж и страх. На границата имаше гъст кордон от военни с калашници и овчарски кучета. От цялата обстановка лъхаше такава враждебност, че човек ще не ще се усещаше престъпник за дето е дръзнал да поиска да види какво има отвъд оградата. Този спомен ме връхлетя наскоро, когато с кола прекосих Европа на път за България. Отначало се сменят само пейзажи, езици. После се сменя валутата. След това идват и границите. Тогава ми хрумна, че свободата е нещо, което оценяваме, когато го нямаме. И в същото време истинската свобода е не онази, написана в законите ни, а тази вътре в нас. Вътрешните граници са най-страшния източник на не-свобода. Истинската свобода изисква смелост да правиш избори и да поемеш отговорност за тях.

Ако първата крачка към свободата през онзи 10 ноември е била дирижирана, то всички следващи крачки зависят от нас. В обикновени дни като този.

Иван Кулеков

Сънувам, че живея в един тъп виц…

***

УПРАЖНЕНИЕ
За да получите съвременно звучене на думите: благополучие, вяра, герой, доброволно, доверие, жив, законност, идеал, интелигенция, истина, култура, любов, мир, морал, несъгласие, нормално, омраза, откровеност, почивка, победа, принципи, приятелство, промяна, работа, сигурност, съчувствие, убеденост, успех, щастие и др., поставете ги в кавички.

***
На 26 януари в селото се появи змей. Онемявам от страх.
На 11 Февруари змеят заключи Слънцето. Ослепявам.
На 28 април змеят изяде сестра ми. Ще го убия. Заклевам се!
На 6 май ми излезе пришка на ръката, с която държа меча. Как се случи точно сега!
От 7 май змеят престана да яде хората. Само ги осакатява.
На 20 Декември змеят пусна един слънчев лъч!
Прогледнах!
Че той не бил толкова страшен!
На 29 Август написах стихотворение за змея.
От 1 Януари започнах работа, която напълно осмисля живота ми –
Пазя змея от лоши думи и хора.

Бурката, ислямът и западната култура

Българското издание на Foreign Policy публикува страхотен текст за двубоя между правото на религиозно самоопределние и равните права на жените, предизвикан от предмодерната мюсюлманска традиция жените да носят бурка.

Докато се опитваме да намeрим баланс в собствените си разбирания обаче рядко се питаме

Религиите и американската демокрация

Робърт Пътнъм е един от големите съвременни политолози, познат най-малкото покрай изследванията си посветени на влиянието на социалния капитал върху демократизацията на политическите системи.

Наскоро Пътнъм издаде нова книга (American Grace: How Religion Divides and Unites Us, в съавторство с Дейвид Кембъл) разглеждаща връзката между религиозните нагласи в САЩ и гражданското поведение. Различни религиозни ценности са залегнали в основата на американската демокрация, която успява по наистина уникален начин да осигури относително мирно съжителство на многообразие от църкви и изповедания. Книгата се опитва да разплете именно начинът, по който религиозните ориентации влияят на политическите пристрастия и поведение на хората в Америка.

Peter Drucker

Management is doing things right; leadership is doing the right things!